Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2009 16:47 - 4 ГОДИНИ В АНГОЛА
Автор: nikpe9 Категория: Музика   
Прочетен: 5511 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 16.06.2009 17:15


Бях поканен да преподавам в Ангола след едногодишен курс по португалски и заминах, по-точно прелетях със самолет от Сахара до джунглата, където вали дъжд непрекъснато 6 месеца и така се унесох, че останах 4 години.
 Република Ангола /okoло 13 милиона жители/ се намира в южната част на Централна Африка и е една от най-голямите страни на Африка, страна, богата на диаманти и петролни ресурси. Независимо от тези богатства, днес анголците живет в бедност, поради десетилетия гражданска война между отделните племена. Столицата  Луанда  е разположена на брега на Атлантически океан. Основана през 1575 г. и наброяваща около 5 млн. души, днес Луанда е основно пристанище на Ангола.
За Ангола , по- точно в джунглата в едно селище близо до р.Конго /M` Банза Конго, което беше посетено и от папата Йоан Павел ІІ  за 100 годишнината на католическата черква/, заминах 1989 г. и преподавах в един институт за учители. Интересна и впечатляваща беше охраната на папата - 200 облечени в черно и забулени с черни кърпи "нинджи", а самата "меса" /литургия/, отслужена от Св. Отец на португалски,  продължи 4 часа. Условията в М`Банза Конго бяха изключително тежки -  нямаше вода нито за пиене, нито за миене /носеше се на глава от близо 1 км. и която вода изварявахме 50 мин., за да я пием, защото в нея имаше опасни за стомаха амеби./, а когато вали дъжд пълнехме варели с вода. През дъждовния период земя и небе се сливаха и всеки ден валяха изобилни дъждове, спомагащи за развъждането на рояци от маларийни комари, а мухта "Цеце", предизвикваща сънна болест, беше навсякъде. Само 3 часа на ден имаше ток и то от агрегат , месехме си сами хляба, като на 15 дни ни даваха дажби - олио, брашно, ориз и др. а ако войниците убиеха някоя антилопа, ядяхме и месо. При тези условия изкарах 3 год., а четвъртата живях  в Луанда, поради това, че M`Банза Конго беше окупирано от войски на съпротивата. През деня ходехме на плаж, къпехме се или ловяхме риба в Атлантическия океан, а вечер я пържехме и пиехме португалска бира. Често свирех на българите в Луанда.  И днес в столицата преподават много български специалисти. А с мен и тогава и сега, винаги беше моята хармоника, чийто звуци пригласяха на птичия свят на джунглата. Е, компания ми правеше и малката маймунка Банзи , която виждате на снимките. Ето и няколко снимки от Ангола и столицата и Луанда. А ако кликнете върху стелката най-долу ще можете да видите и един филм за M`Банза Конго, акомпаниран с конгоанска музика.
image
image 
image
А ето и снимка на племе в джунглите на Ангола с техния интересен ритуален военен танц.
image

image
  image





Гласувай:
2



1. анонимен - Ангола
23.02.2011 21:06
С голямо удоволствие прочетох написаното и разгледах снимките и клипчето. Те ме върнаха години, години назад. Също бях на работа в Ангола за 3 години като заминах през февруари 1989г. Работих в провинция Лунда Сул гр. Сауримо. В съзнанието ми останаха трайни прекрасни спомени за тези години. Племената, които обитават тази провинция бяха две - лунда и, по-многобройното, чокое. Уважителни, деликатни хора с голям респект към учението. Имах много будни ученици, които и до сега помня с двете им имена. Съжалявам безкрайно, че избухналите през 1992г. нови престрелки и недоразумения между УНИТА и МПЛ ме принудиха да се евакуирам веднага след пристигането си в Луанда за новата уч. година.Видяното тук ми дава идея да направя презентация за моето Сауримо.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nikpe9
Категория: Музика
Прочетен: 71780
Постинги: 17
Коментари: 4
Гласове: 45
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031